Юлиан Табаков представя изложбата си „Портрет на умиращ титан”
От 5 до 18 март в столичната галерия „Райко Алексиев” може да бъде видяна изложбата на Юлиан Табаков „Портрет на умиращ титан”.
„Пожарището е място на паметта. Между живото и мъртвото. Между миналото и сегашното. Тлеещото огнище е портрет на самите нас в опита да оцелеем сред руините, останали от собствените ни действия”. Този надпис ни посреща на входа на галерията. Думите са на Мария Василева. Крачка след това и попадаме сред огромни фотографии от пода до тавана, черни стени, купища рога на избити животни, пушка, насочена от креслото в хола към живата природа, тлеещи гори, а ние сме човешкото същество – малка фигурка, надарена с разсъдък.
Tова не е изложба, не е инсталация, не е пърформaнс – по-скоро визуална магия, отвеждаща в друго измерение, караща ни да се замислим. Титанът- това е нашата земя, нашата планета, нашият живот.
Нашето отношение към заобикалящия ни свят понякога е бездушно. Оставяме пожарища и купища боклуци. Подреждаме собствения си живот, без да си даваме сметка, че сме част от цялото, но ако прекрачим прага на галерия „Райко Алексиев”, съзнанието ни може да се поразтърси и да си зададем въпроса дали сме достатъчно будни. Не бихме ли могли да направим нещо за цялото, така както правим за себе си? Откъде идваме и накъде отиваме и дали като общество сами не слагаме примката на шията си?
„Когато човещината изчезне ние губим всичко. Като цяло сме част от нещо голямо и сме абсолютно зависими от него и то е зависимо от нас. Да не забравяме, че без него и нас ни няма“ – споделя Юлиан Табаков и добавя, че мъка и тъга са са чувствата, дали старт за работата му по този проект.
Изкуството на Юлиан Табаков обединява фотография, триизмерни обекти, музика, светлина, сценография. Той е завършил Средно художествено училище за приложни изкуства в София, специалност „Детски играчки“, сценография в НХА „Николай Павлович“, скулптура в ENS des Beaux-Arts в Париж. В Лондон прави проект, свързва с мода. Работи като сценограф и режисьор в Швеция, България, Литва, Швейцария, Германия, Русия и др. Носител е на редица награди и отличия в България и в чужбина.
Известен е с първия си документален филм „Цветанка“ (2012), който разказва историята на неговата баба, преживяла три обществено-политически строя: монархия, социализъм и демокрация. Филмът е представен на 25 фестивала и получава 13 международни награди, а през 2013 г. е част от официалната програма на „Седмица на документалното кино“ в МоМА – Ню Йорк.
