Станимир Трифонов: Киното е освен морално и морализаторско занимание

Най-новият филм на Станимир Трифонов „Блаженият“ има премиера на 14 март в 20.30 часа в кино „Люмиер“. Той е акцент в програмата на 25-ия София филм фест. Сценаристи са Емил Андреев, с когото режисьорът работи в няколко творчески проекта през годините, и Боряна Дукова, оператор е Кирил Проданов, композитор – Георги Стрезов. Продуцент е Пламен Йорданов „Inkoms Project“, в копродукция с Българската национална телевизия.

„Блаженият“ е един художествен поглед към миналото, пречупено през призмата на дълбоко лична история. Режисьорът определя „Блаженият“ като психологическа любовна драма, а в основата на сюжета е книгата на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия Американец“.

Става дума за една непорочна любов, за търсенето на безценно лекарство срещу туберколоза и за случайната среща с бъдещия президент на САЩ, Джон Кенеди, които преобръщат живота на един човек. Историята на Боби е полет към миналото и настоящето, към вечните човешки страсти, падения и добродетели. Бомбардировките в София през януари 1944 година погубват разсъдъка на младия Боби, но той спасява невинната си душа. В неговия образ влиза младият актьор Александър Тонев, а в другата главна роля е Лорина Камбурова. В актьорския екип на „Блаженият“ участват и Параскева Джукелова, Стефан Денолюбов, Любен Чаталов.

Веднага сред първата, предпремиерна, прожекция на филма Дарина Маринова разговаря с режисьора Станимир Трифонов за „Артефир“:

„Притеснен съм, разбира се, и страшно ми пука, защото киното, както и Тарковски казваше, е освен морално и морализаторско занимание. Трябва да има и морал в тая работа. Ненавиждам режисьори, които казват: „На мен не ми пука за публиката – ако искат, да го гледат“.

Локацията – „В литературния първоизточник мястото на действието е Лом, реално филмът е сниман в Русе. От художествена гледна точка за мен е важно да се знае, че действието се развива в европейска България по поречието на митологичната река Дунав. Тази река е част от глобализацията (онази много преди сегашната). България винаги е била в Европа и част от Европа.

Героите – „Исках те да изглеждат красиво – всичките да са хубави, дори терористите.“

Кенеди е бил тук – „Аз не съм довел Кенеди. Една още жива жена от Лом твърди, че Кенеди е бил тука. Емо Андреев разказва за тази случка. Аз съм я прочел в един вестник, за пръв път детайлно разработено е в документалния филм на Владо Илиев („Любов край Дунава“).

Чувството за историчност – „Вижте как е било –дали не може и сега? Човешкото достойнство е погубено, изчезнало…“

Актьорите – „Със „старите хиени“ нямам големи проблеми. Винаги твърдя, че не режисьорът дава ролите – актьорите си ги взимат. Кастингът за този филм коства чудовищни усилия. Катя е много сложен образ – да, метафората, че това е разкъсаната България. Озлочестената и искаща да отгледа живот България се оглежда в тоя образ. Тя е селско момиче, много красива, има вроден финес и аристократизъм, попада в едни сложни обстоятелства, в същото време и селската кръв, и прагматизмът показват своето. И Лорина Камбурова, и Александър Тонев правят, според мен, зашеметяващи дебюти. Във всеки филм се опитвам да откривам по един нов актьор. В изкуството трябва да се влиза като в уестърн – добрият герой, каубоят, влиза с кон през летящите врати в бара, избива ги и после пита труповете кой как се казва….

Актьорите са съавтори. Актьорът не е кал, не е марионетка. И съм се разбрал с екипите си: „Работим всички за актьора!“. Не ме интересува нищо друго. Те са деца. Това е шантава професия, кой нормален човек ще играе чужди смърти, чужди оргазми… Те трябва да бъдат тачени и обгрижвани…“

Операторът – „Огромна е ролята на оператора. Кирил Проданов се казва. Много талантлив и изключително самоотвержен. Работихме заедно с оператора. Беше му тежко, защото трябваше да снимаме епоха. Този филм трябваше да се снима, както художниците в ателиетата – камерата на статив – искам да е красиво и да се рисува със светлина, и да има дух.“

Всички сме Блажени – „Сега се замислям, че във всичките ми игрални филми, и в сериалите, работата се завърта около Бога и любовта – любовта към човека, не само между мъжа и жената. Честно казано, животът е най-великото благо и в този смисъл сме блажени, защото сме дарени с това благо от Бога.“

Публиката на 25-ия София филм фест има възможността да види за първи път финалната версия на филма.

Снимки – СФФ и НБУ

Режисьорът Станимир Трифонов е роден във Велико Търново на 14 май 1958 г. Завършва българска филология във ВТУ „Кирил и Методий”, а през 1986 година – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинорежисура” при Димитър Пунев. През 2003 година става доцент по филмова и телевизионна режисура, а от 2008 година е професор. Преподавател е в ЮЗУ „Неофит Рилски” и Нов български университет.

Продуцент и режисьор на телевизионни сериали, игрални и документални филми, сред които „До утре… четири портрета и един спомен” (1988), „Елиас Канети. Тълкувания” (1992), „Образ невъзможен” (1996), „Ако е рекъл Господ…” (1999), „Хайка за вълци” (2000), „Изпепеляване” (2004) и „Стъклената река” (2010). Носител на международни и национални награди, включително „Златна ракла” и „Златна роза”.

БНР