СОПОТСКИЯ ВОДОПОАД, МАНАСТИР „Свети Спас“, хижа „Добрила“

Пандемичната обстановка предразполага за разходки в планината, които определено са най-добрата алтернатива за прекарване на свободното време, за да се отърсиш от всички негативни новини, които ни заливат постоянно.

Днешният ни маршрут е именно такъв – близо до Пловдив, без много положителна денивелация и в същото време чудесен вариант за кратък есенен поход. Ще ви отведем до Сопотския водопад.

Градът е на около 64 км от Пловдив, а началната точка е малко след него. Следвайте табелите за лифта, който се намира в дясно от главния път. Може да оставите автомобила си на паркинга на лифта и да се отправите към манастира „Свети Спас“, който е в непосредствена близост и се намира в дясно от лифта.

Пътеката към водопада минава от лявата страна на манастира, а разходката ще ви отнеме около 30 минути в посока. Има поставени табели, пътеката е добре отъпкана, така че не се притеснявайте, че ще се загубите или няма да намерите водопада. През цялото време се движите и покрай река Манастирска, което прави разходката още по-приятна.  Пътеката води и до хижа Добрила, но това ще ви отнеме повече от 3 часа и ще ви коства малко повече изкачване.  Двете пътеки се разклоняват малко преди водопада, като тази за хижата тръгва нагоре. Към водопада има изградени мостчета и малък параклис.  Точно до водопада пък има беседка и барбекю, така че може и да останете и да се полюбувате на 15-метровия водопад.

На връщане може да разгледате и манастира, който е пропит с история. Не е ясно кога точно е основан, но за него се знае, че през 1828г. в игуменът Партений прави препис на „История Славянобългарска“. На 7 декември 1858 г. в Васил Левски става монах Игнатий. През 1875 г. Тодор Каблешков заклева членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

Манастирът е опустошен през кървавите юлски събития в Сопот през 1877 г. Две години по-късно е възстановен и добива сегашния си вид.

Сопотският манастир Св. Спас е място, на което се развиват няколко случки в романа „Под игото“ на Иван Вазов.

Сцени от романа се разиграват и в Дядо Стояновата воденица. Според романа, тук, във воденицата, Вазовият герой Бойчо Огнянов убива двама турци, опитали се да поругаят честта на малката дъщеря на воденичаря. На два пъти, бягайки от града, Огнянов намира подслон в Дядо Стояновата воденица. Днес Дядо Стояновата воденица е напълно реставрирана.

Ако тази разходка не ви е достатъчна може да стигнете и до хижа Добрила, както пеша, така и с лифта. От билото на Стара планина маршрутите са безброй.

Разходката по билото на Стара планина е едно невероятно изживяване, което не трябва да се пропуска

Разходката по билото на Стара планина може да ви звучи като нещо съвсем далечно, но всъщност е напълно достъпно и достижимо. Днес ще ви „заведем“ на разходка до връх Васил Левски, или както го знаят повечето планинари – Амбарица.

Покоряването на Стара планина започва от Сопот, малко след градчето ще видите табела за лифта. Там ще ви очаква и паркинг, на който може да оставите автомобила си.

Пътуването с лифта е 22 минути Слизането е на междинната станция, тъй като продължението е в ремонт. Или поне такава е официалната версия (майстори, които го ремонтират не видяхме) От там се отправяте и към хижа Добрила. Води ви черен път, много табели и добра маркировка.

Стартът започва с доста голяма денивелация през местността Пресечен камък. След около 15-20 минути пътят става по-равен и преминаването е доста по-приятно.

Целият маршрут от междинната станция до върха е 6,2 км и отнема около 3 часа. Както казахме, обаче има доста изкачване, така че се подгответе да се поизморите.

По пътя ще видите и мемориалната плоча на дядо Яни, който е бил овчар, приютявал хайдути по времето на въстанията.

Табелата Централен балкан ще ви оповести и навлизането в националния парк.

Ходенето до Добрила отнема около час и половина. Хижата е доста поддържана и през уикенда гъмжи от туристи. Хижарите са наблегнали на домашни гозби и могат да ви впечатлят с овче мляко, сок от бъз, вкусни наденички и още куп изкушения.

От хижата маршрутите са много, ще видите най-различни табели, които да ви насочат за това къде може да отидете и колко време ще ви отнеме. Една от пътеките води до връх Васил Левски.

След кратко изкачване ще се озовете и на билото на Стара планина. И тук е трудно  да се загубите, тъй като има добра маркировка и пътеката сама ви води по маршрута.

Изкачването ще ви отнеме около час и половина, като зависи и колко време отделяте за снимки и почивка. Пейзажи за снимки определено има!

Изкачването на върха е  394 метра, като най-високата точка, а именно тази на връх Васил Левски, е 2170 м.

До 1942 година върхът е носил името Амбарица. Легендата разказва, че тук са били хамбарите на Крали Марко, и оттук и името. След това е преименуван на Апостола на свободата.

Дори и изкачването да ви вземе въздуха, не се отказвайте, защото си заслужава. От върха се вижда и Голям Купен и връх Ботев. Маршрутът е част от прехода „Ком-Емине“, така че може да се похвалите, че сте минали една малка част от него.

Ако са ви останали сили може да стигнете и до Голям Купен, което ще ви отнеме също около час и половина.

Връщането е доста по-лесно, особено ако се престрашите да се спуснете към низината с парапланер от междинната станция на лифта! Другият вариант пък е да поостанете в хижата…

автор: Любов Георгиева