Режисьорката Майя Виткова-Косев за добротворчеството, изкуството и живота между тях

Без значение дали празнувате 8 март, дали го свързвате с политика, идеология или борба за равноправие между половете, датата със сигурност притежава характерното женско очарование и противоречие. Днес ви срещаме с една млада жена, която сама признава, че не смята 8 март за важна дата в битието си.

Тя е Майя Виткова-Косев – режисьор, продуцент и сценарист. Жена, която работи във все още силно мъжки свят, какъвто е филмоправенето, но същевременно не изоставя женската потребност да помага, както и когато може. Майя познава добре женската тема, голяма част от филмовите й проекти до момента са посветени на връзките, които изгражда една жена като майка, дъщеря, съпруга, приятел. Тема, която е вплетена и в историята на дебютния й пълнометражен филм „Виктория“.

През 2014 г. той става първото българско заглавие с премиера нa нaй-знaчимия фecтивaл зa нeзaвиcимo ĸинo в cвeтa – “Cъндaнc” (Ѕundаnсе). Следват нaд 70 мeждyнapoдни фестивални участия и 10 нaгpaди.

„И като спомена „Виктория“ – много съм си мислела по въпроса, свързан и с движението „Metoo“, което се появи към 2015 година, дебата за правата на жените, за това да сме равнопоставени и като заплащане, и като отношение, и като финансиране, когато говорим за кино. В България този модел все още не работи. Бяхме се заговорили с колеги, жени режисьори например за това, че трябва да поискаме квота за финансиране на проекти, както е например в Швеция. Там 50 на 50 се финансират проектите от мъже и от жени режисьори, независимо какви и колко проекти кандидатстват.“

И въпреки реалността, и без нотка на съжаление Майя продължава да пише историята си в киното:

„

В момента подготвям два късометражни филма, на които съм сценарист, режисьор и продуцент. Движа от три години един много голям проект „Африка“ в ĸo-пpoдyĸция c Фpaнция, Швeция и Pyмъния, който е носител на награда за най-добър източноевропейски сценарии на „Кшищов Кешловски“, която се връчва всяка година на фестивала в Кан от обучителната програма с европейски експерти ScripTeast. „Aфpиĸa“ e пъpвият бългapcĸи пpoeĸт, избpaн зa yчacтиe в Ѕundаnсе Ѕсrееnwrіtеrѕ Lаb нa фecтивaлa “Cъндaнc” през 2018 г. и в режисьорската програма на Тоrоntо Fіlmmаkеrѕ Lаb нa фecтивaлa в Topoнтo през 2019г.. И също така продуцирам един млад режисьор, колега жена, Кристина Спасовска.“

И понеже най-интересният сценарии винаги е животът, Майя участва със сърцето, времето и усилията си и в него. От началото на 2020 година организира благотворителни акции за различни домове в София и отделни хора, чрез които доставя лекарства, храни, материали, дрехи и всичко от което те се нуждаят. Началото е от разстояние, когато е в Барселона със своя съпруг, музикант от Симфоничния оркестър на Барселона.

„Всичко започна много спонтанно. Беше около годишнината от смъртта на моя баща и на мен много ми се искаше да направя нещо в негова памет. Проверих около бившия ни дом, в квартал „Бъкстон“ в София, дали има социални домове, какъв тип хора са настанявани там. Така открих Дома за възрастни хора с деменция, на който помагаме повече от година. Смятам, че наистина успяхме да променим нещичко в битието на хора там. Помагаме на Дома за ветерани на изкуството и културата в квартал „Захарна Фабрика“. Помагаме на няколко социални кухни, като една от тях е в кв. „Дружба“ към храм „Св. Пророк Илия“.“

Само през декември месец Майя и съмишлениците й са организирали 14 дарителски акции. Казва, че трудно може да даде точен брой на всички акции от февруари миналата година досега, но със сигурност са повече от 100. Сега започват нова акция, началото на която поставя българинът Петър Петров, който живее в Виена и прави дарение от 20 буркана мед.

„Звучи малко наивно когато кажеш „буркани мед“, но всъщност те са добър старт. Решихме да подготвим дарения за възрастни писатели, хора между 75 и 80 годишна възраст, на които ще занесем пакети с основните хранителни продукти.“

Истината е, че хората много бързо и сърцато откликват на добротворчество, казва Майя.

„Имаме една дарителка от Сиатъл, която не познавах преди това. Тя например съвсем спокойно си поръчваше продуктите, които иска да дари онлайн и ги изпращаше директно или до нас или до хората, които искаше да ги получат. Имаме друга дарителка, която се включи в акцията за 100 възрастни членове на Съюза на българските художници, на които дарихме пълни пакети храна. В следваща акция ще съберем материали за рисуване, тъй като много от тези хора предпочитат да гладуват, но да имат възможност да рисуват. Истината е че толкова много хора имат нужда от подкрепа или от това да знаят, че не са сами, че понякога се чудиш откъде да започнеш.“

И ако все още не сте разбрали защо тя е избрала да отдаде сега силите си на изкуството Живот, а не да подготвя следващата си голяма премиера, то отговорът е: „Баланс“. Трябва да даваме толкова, колкото получаваме, убедена е Майя.

Снимки: Viktoria Films, Facebook /Maya Vitkova-Kosev

БНР