Неиздавани у нас разкази на Вирджиния Улф

Неиздавани досега у нас разкази на една от най-големите писателки на ХХ век Вирджиния Улф се появяват в сборник, наречен „Дневникът на госпожица Джоун Мартин и други неиздавани разкази“.

Разказите, включени в изданието, са изключително разнообразни. Всеки следващ разказ предизвиква у читателя учудване и възхита от виртуозността на Вирджиния Улф, която не само умее да пренася и през векове, но и успява във всеки един разказ да намери различен подход. Но и в ранните, и в късните разкази личи едно обиграно перо.

Преводачката Иглика Василева разказва повече в „Артефир“:

„По начало Вирджиния Улф никога не е писала „сборник разкази“. Единственото нещо, което излиза приживе, е нещо, което тя (или по-скоро съпругът ѝ Леонард Улф) събира от издадени по пресата неща и някои, които просто е писала вкъщи и не е публикувала. След смъртта ѝ литературните изследователи събират всички тези неща и започват да правят от тях сборници. Всички тези сборници се състоят от ранни и късни неща – затова е и това разнообразие. Така го е направил и Иван Атанасов – съставител на българския сборник.“

Чуйте още в звуковия файл.

Вирджиния Улф (1882-1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники.

В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации – странни, мъгляви, често неразбираеми. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата ѝ се домогва до висините на музиката. В някои от разказите случката и разказът са в основата, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. Заглавията в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, докосва се до постмодернизма и отново се връща към традицията. По същата причина те не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, а в други експериментът преобладава.

БНР