Култът към Богинята майка по българските земи

Култът към Богинята майка по българските земи от древността до днес – артефакти, храмове и информационна реконструкция.

Една от най-интересните и значими културно-исторически забележителности в Балчик е Храмът на Кибела, открит случайно при започването на строителни дейности на хотел през 2007 г. Това е единственият храм на Богинята майка в източната част на Балканския полуостров.

Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.

Находките, открити през 2007 година в Балчик, са реставрирани и консервирани и са изложени в Историческия музей в Белия град. Това са повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи и други. Самият храм е обявен за национален паметник на културата.

Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Енчева, археолог и директор на Историческия музей в Балчик.

“Майката като символ не е от вчера, нито от днес. Тя е от праисторията. Въпреки грубоватия ѝ вид в самото начало, но все пак майка е изобразявана, с коремчето, носеща плода. Тя се почита така, но впоследствие в Балчик, в открития храм на Майката на Боговете, имаме изображения на Кибела, седнала на трон и величествена, изобразява се по съвсем друг начин. Иконографията е с тимпанчето, което е до нея винаги. Лъвът е нейното свещено животно.“

Празници и ритуали в Дионисополис

“Главният всенароден празник на Понтийската майка на боговете. Сведения ни дават надписите, които открихме в храма. Един от тях е от III в. пр. Хр., който казва, че празникът е бил честван в града на осмия ден от месец тавреон. Това е пролетен месец. Празникът на Майката на Боговете е бил свързан с пролетното равноденствие.“

Разположение на обектите в Дионисополис

“Засега това е единственият елинистически храм и храм на Понтийската майка на боговете и най-добре запазеният елинистически храм по западния бряг на Черно море. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни за археологията и изобщо за науката. Отразяват религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като разнообразие това е най-голямата група движими паметници, свързани със самия култ на Майката на боговете – Кибела, които са откривани на място в нейния храм. Архитектурата на храма е запазена до 2,40 м. Планът на храма е правоъгълен, запазен е входът и предверието и същинската част, където са извършвани ритуалите.“

Друго място по нашите земи, на което са засвидетелствани податки за наличие на култа към Богинята майка, е село Оходен, Врачанско.

Находката коментира в “Нашият ден“ Георги Ганецовски, археолог и директор на Регионалния историческия музей във Враца.

“Находките край село Оходен са от период преди 8 хил. години. Мога да кажа, че сме засвидетелствали едни от най-древните податки на култа към Богинята майка (бел. ред.) и то по много интересно послание. Послание, оставено чрез веществени свидетелства от наши много далечно предци. И то в техните погребални обреди. Ние, макар и по обратен ред, както и да я наречем – Богинята майка, Великата богиня майка, дали след това именувана като Кибела, или Деметра, вече няма значение. Символиката къде по-обогатена, къде по-семантично натоварена, си е една и съща.“

“В случая говорим за следните податки: открихме погребение на жена, около 25-годишна, в силно свита поза на една страна. Тя е поставена в овална гробна яма. В общи линии това е посланието на символиката – ние страдаме от този проблем и винаги си задаваме въпроса защо – защо е свита, защо е овална гробната яма. Отговорите идват много бързо. Реално символиката е в това, че дамата е погребана имено в овална яма, която символизира майчината утроба. А свитата поза е позата на бебето в утробата. Посланието е връщането на починалото физическо тяло в утробата на майката земя.“

“Това, което е любопитно, тъй като става въпрос за няколко обредни съоръжения, които бяха открити там. Това е една пряка симбиоза, тъй като намерихме и мъжки скелет на малко по-възрастен индивид, принадлежал към друга антропологическа група, също поставен в овална гробна яма в полусвита поза. Има известна разлика дали е мъж или жена, но посланието е едно и също.“

В неолитното селище в землището на селото през 2004 година археолозите Георги Ганецовски от Врачанския исторически музей и Красимира Лука от Българско археологическо сдружение откриват уникален скелет на жена, на възраст 8100 години, установена чрез въглерод C14 в немска лаборатория.

Това го прави един от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа. Интерес буди фактът, че зъбите на тази праисторическа „Тодорка“, както наричат шеговито археолозите скелета, са в отлично състояние. Височината му е 153 см, като е погребан в поза „хокер“ и днес е експониран „in situ“ във Врачанския музей чрез специална блокова отливка и витрина с газ аргон за консервация.

През юни 2010 година екипът на Георги Ганецовски открива скелет на ритуално погребан мъж, част от първата земеделска цивилизация на Стария континент. Кръстен е Христо, на името на жена от екипа. Живял е около 35 години, погребан е в границите на самото неолитно селище и е престоял в земята 8000 години. Намерени са ритуално положени от дясната страна на главата дарове, като кремъчен нож и обърнат с устието надолу сферичен глинен съд, подпиращ главата обърната на изток.

Уникалните експонати отредиха място в Историческия музей в гр. Враца, която се определи като находката край с. Оходен. И не само от местно значение са находките, но това е и принос за световната археология. Неслучайно разкопките са посещавани от чужденци с научна и културна цел.

Археологическите разкопки са гордост за селото. Наскоро археологът Георги Ганецовски направи нови открития. Намерена е работилница за сечива, древен „хладилник“, нефрит, изобразяващ богинята майка. Като допълнителна атракция се извършват се възстановки на древни обичаи при равноденствие.

БНР