Антоанета Николова и Реката

Антоанета Николова ненатрапчиво, но категорично присъства в съвременната българска поезия и новата ѝ книга доказва колко тежи на мястото си.

„Сега реката е преляла“ ( Издателство за поезия ДА, художник Неда Ангелова) се нарича новият поетичен сборник от доц. д-р Антоанета Николова, преподавател по източна философия в ЮЗУ „Неофит Рилски“, преводач от китайски с множество награди.

Заглавието

„Избрах това заглавие – такова беше усещането ми за някаква пълнота, която идваше от външния свят и от вътрешното ми отношение, този етап, в който бях, когато излизаше стихосбирката.“

Изтокът

„Наистина заниманията ми с източна философия ми помагат да си доизградя едно светоусещане, свързано с виждане на единството и на трансформациите на нещата. И особено китайската философия – с нейните идеи за непрестанно движение и промяна. Самите китайски поети, според мен, са и философи – философията, разбирана като различно възприемане на света.“

Как се запазва съзерцателно спокойствие през XXI век

„Мисля, че имам някакъв късмет и щастие да живея по начин, който ми позволява да запазя съзерцателно отношение към света.“

Какво е премълчано в книгата

„Да, има такъв момент на премълчаване – на грозното, което е до голяма степен относително. Както казва Лао Дзъ, „благодарение на едното виждаме другото“.

Звуците и цветовете

„Напоследък цветът ми е зелено. И светлината, която позволява цветовете да се откроят и да се видят.“

КРЪГЛО

Антоанета Николова е родена на 26 юни в София. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Екология и религия“, в която разглежда разбирането за природата в източните и западните култури. Преподава Източна философия в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Автор е на стихосбирките: „Втечнена светлина“ (1994), „Приказки за същества без име“ (1998), „Зелено/Огледало“ (2003), „Високи бели птици на брега“ (2007) и „Дишане“ (2008), както и на монографията „Езикът на Пустотата“ (2003), посветена на източната интуиция за Пустотата и нейната древна и съвременна интерпретация в поезията. Съпреводач, заедно със София Катърова, на първата, издадена на български, антология с китайска пейзажна лирика „Поезия на планините и водите“ (2003). Член на Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб „София“ и Световната хайку асоциация.

Снимки – личен архив

БНР